Историчката от архива на Ватикана Барбара Фрале твърди, че частично е успяла да разчете практически невидимите надписи на Торинската плащаница, като с това се доказва истинността на популярната християнска реликва. По думите й, съвременните компютърни технологии са й помогнали да разгадае думите на гръцки, латински и арамейски. По този начин, Фрале е успяла да открие надписа: „Иисус Назарееца”, написан на гръцки език. По нейното мнение, това означава, че плащаницата не може да бъде средновековен фалшификат, защото в тези времена, нито един християнин не би могъл да нарече Христос, просто Назарееца, тоест само да посочи, че е живял в Назарет, без да спомене божествения му произход. Според версията на Фрале, табличката с името е била прикрепена към плащаницата, в която по преданието е било увито тялото на Христос, за да могат близките да познаят останките му и да го погребат. Металите, съдържащи се в мастилото от онова време са могли да преминат през тъканта, счита още изследователката. Фрале разказва, че буквите на платното са се виждали и по-рано, само че учените не са им обръщали внимание, поради убеждението, че плащаницата е фалшификат. Последното се базира на резултатите от радио-въглеродния анализ, извършен през 1988 г., в три независими една от друга лаборатории, които са датирали плащаницата по идентичен начин - XII-XIV век. Историчката от Ватикана счита, че надписите по нея, обаче потвърждават евангелските описания на последните часове от живота на Христос. В частност, по нейното мнение, има гръцки надпис, гласящ „снет на деветия час”, показващ времето на смъртта на Сина Божи, обстоятелство, съобщаващо се и в Новия завет. Фрале е изучавала увеличено изображение на фрагментите на плащаницата, на които могат да се забележат, най-малко седем думи. Засега не може да се преведе един кратък надпис на арамейски, отпечатан в района, където се намира предполагаемия лик на Христос. Историчката тълкува латинските букви iber, като насочващи към императора Тиберий, по време на чието управление, според Библията е разпънат Иисус. По преданията, в плащаницата, представляваща четириметров къс платно, е било увито тялото на Христос от Йосиф Ариматейски. Някои вярващи поддържат тезата, че върху тъканите са останали истински отпечатъци от тялото и лика на Спасителя. Римо-католическата църква не е признавала досега плащаницата, нито за истинска, нито за фалшива. Самата тя се съхранява в катедралата „свети Йоан Кръстител” в Торино. Същевременно през април, тази година, Барбара Фрале направи опит да реабилитира рицарите от Ордена на тамплиерите, притежавали реликвата, около сто години. Тя каза, че щом са почитали въпросната светиня, не са се покланяли, въпреки подозренията и обвиненията срещу тях, на езически идоли.