Висшето образование в европейски университети през последните две десетилетия се превърна в реалност за хиляди български студенти. Тези дни Euractiv съобщи важната новина, че Европейската комисия може да инициира започването на наказателна процедура срещу страната ни, заради административните пречки, които се поставят за признаването на дипломите от висши учебни заведения от ЕС. Андрула Василиу, еврокомисар по образованието, заяви, че има много жалби от България от випускници, които се оплакват, че тромавата бюрократична процедура за признаването на дипломи у нас ги е възпрепятствала да започнат работа или да продължат обучението си. Говорителя на Василиу - Денис Абът подчерта пред медиите, че ЕК ще обмисли започването на наказателна процедура, ако прецени, че продължителността на процеса по признаването или таксите, които се вземат, са неоправдани и ако се установи, че тези практики нарушават правото на движение на учащите се. Ако подобна процедура бъде инициирана, то страната ни в края на краищата може да бъде съдена пред Съда на Европейските общности, намиращ се в Люксембург. Материалът на Euractiv също така изнася скандални случаи, в единия от които студент е бил принуден да докаже на комисията към МОМН, оторизирана да признава дипломите в Националния център за информация и документация НАЦИД, че Сорбоната (най-старият европейски университет), е законно висше училище. Същата комисия е изискала от доктор на науките да направи резюме на дисертационния си труд на български език, за да прецени, дали да признае за действителна, присъдената му в ЕС, научна степен.

 

Дипломи от западни висши учебни заведения имат повече от 80 000 родни младежи, а всяка година между 7000 и 8000 завършват образованието си извън пределите на нашата страна. За да легализират образователния си ценз, випускниците от европейски университети губят между половин и една година и заплащат около 350 евро, като срещу това получават правото да учат или работят като висшисти у нас. МОМН в момента признава само оригиналите на дипломите, за да се задейства цялата процедура и не работи с удостоверения за завършена степен, издавани от европейските ВУЗ-ове. Изискваните документи са общо девет на брой, като всички те трябва да бъдат преведени и нотариално заверени (заплащат се и съответните държавни такси). Всичко това се случва по силата на приета Наредба за държавните стандарти за признаване на академична степен. Неотдавна в българското обществено пространство се разгоря дискусия именно по повод утежнената процедура за легализация на тези дипломи. Евродепутатът Ивайло Калфин публично заяви, че положението трябва да се промени незабавно, а не на випускниците ни от чужбина да бъдат правени подобни бюрократични спънки. Понастоящем от МОМН твърдят, че е налице съществено подобряване на ситуацията и в момента цялата процедура отнема около 60 дни, а в половината от конкретните случаи дори само месец.

 

Диференцираното финансиране на университетите, според качеството на обучение и професионалната реализация на випускниците им, ще започне да се прилага от юни, цитира вестник „Сега” намеренията на министъра на образованието Сергей Игнатов. Допълнителната субсидия е в размер на шест милиона лева и тя ще бъде разделена между най-добрите ни висши училища по съответните професионални направления. Специалистите коментират, че по тази схема предимство имат университетите с висока реализация по специалността и ниска безработица на завършилите, а висшите учебни заведения с добро качество на преподаване, но с по-слаба реализация ще бъдат по-ощетени. Образователните експерти на „Сега” също така подчертават, че при раздаването на субсидията ще се стъпи на конкретни, надеждни, рейтингови показатели като оценката от акредитация на направленията, данните за научна дейност, както и статистиката за реализацията на завършилите през последните три години и безработицата.

 

Най-добрите университети в класацията по всяко направление ще могат да разчитат на допълнителните пари на МОМН. Субсидия ще се предоставя на най-утвърденото висше училище в дадена научна област, а ако разликата с втория е малка, финансови средства ще се отпуснат и на него. Допълнително направления са разделени на две – тези с висока реализация по специалността и ниска средна безработица на завършилите и такива с добро качество, но по-слаба реализация. Висшите училища, оглавили списъка в първата група, ще получат 10 процента по-висока субсидия за записаните в тези направления студенти, а във втората – с 5 на сто. От Министерството на образованието подчертаха, че с по-висока реализация по специалността и по-ниска от средната за всички университети безработица са специалностите от инженерните и техническите науки, както и ветеринарната медицина. Математиката, информатиката, изкуствата ще бъдат най-вероятно също облагодетелствани от очакваното десетпроцентово субсидиране.

 

Засега е сигурно само, че Софийският университет ще е най-големият печеливш от допълнителното финансиране. Сергей Игнатов заяви пред „Сега”: "По предварителни разчети СУ ще получи 1 млн. допълнително за най-добрите си направления. Това е относително малко на фона на общата субсидия на университета, но 1 млн. е повече от нула". Най-старото висше учебно заведение у нас се класира на първо място по 21 от общо 25 предлагани професионални направления. Просветният министър пък аргументира така факта, че МОМН засега се отказва от идеята  да наказва университетите на дъното на класацията с намаляване на субсидията: "Очаквам насочването на повече пари към добрите постепенно да доведе до решения за закриване на по-слаби направления". Още не е ясно обаче, какъв ресурс ще бъде заделен за диференцираното финансиране през 2012 г., когато се очаква тежестта му да се уголеми. Не се посочва още и дали академичните ръководства ще бъдат задължени да децентрализират част от получените допълнителни субсидии към факултетите, за които се отпускат. На книга в крайна сметка средствата се предоставят на най-добрите професионални направления, а не на ВУЗ-овете по принцип и механичното им вливане в централната каса на същите може да е демотивиращо, коментират специалистите. Досега главната причина цялата тази схема, постановена и от Законът за висше образование, да не се прилага на практика, бе недостатъчно ефективният модел на акредитация, който не успя да разграничи университетите уместно, компетентно и достатъчно убедително. По този начин справедливо или не - немалка част от висшите учебни заведения получиха максималната оценка много добър, а останалите в голямото си мнозинство бяха оценени като добри.

 

Елитните български гимназии отказаха да се съобразят с препоръката на МОМН да отпадне квотата им за прием по полов признак и отново през есента в редовете им ще влязат 50 на 50 момичета и момчета, съобщава вестник „Сега”. План-приемите за учебната 2011-2012 г. са вече публикувани от регионалните инспекторати по образованието. Списъкът на училищата, които ще продължат да приемат по полови квоти, се оглавява от престижни учебни заведения като Първа английска и Втора английска езикова гимназия, Девета френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин", испанската "Мигел де Сервантес", 91 немска гимназия "Константин Гълъбов" и т.н. Към тях се присъединиха и немските паралелки на 35 СОУ "Добри Войников", 7 СОУ "Свети Седмочисленици", 127 СОУ "Иван Денкоглу", 133 СОУ "А. Пушкин" и 73 СОУ "Владислав Граматик". Пловдивските училища "А. Екзюпери" и "Иван Вазов" също обявиха, че ще продължат да приемат по квоти. Френската гимназия в града, обаче все пак е дала известно предимство на тийнейджърките, защото разпределението е 34 момичета към 22 момчета. За разлика от Варна, където квотите са отпаднали още преди година, в Стара Загора те остават. Ръководството на Езиковата гимназия "Ромен Ролан” дори неотдавна влезе в спор с образователния министър Сергей Игнатов по този въпрос. Основният проблем, според специалистите, ако квотите отпаднат, е че във възрастта за кандидатстване момичетата и момчетата традиционно показват различни резултати, което може да доведе до това в най-елитните гимназии да започнат да влизат доста малко тийнейджъри за сметка на отличничките. По принцип тези учебни заведения могат сами да определят условията си за прием, съобразно наредбите на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Професионалните гимназии и държавните училища обаче нямат квотен принцип, защото това влиза в противоречие със Закона за защита от дискриминация.

 

Доц. д-р Сашо Пенов бе избран за нов декан на юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщиха родните медии. Преди това той оглавяваше правния екип на президента. Георги Първанов неотдавна освободи от този пост доцент Пенов, защото той бил едновременно адвокат, преподавател и на трудов договор към президентството. По принцип действащите адвокати имат правото да съвместяват работата си само с преподаването. Новият декан на юридическия факултет на СУ е специалист по финансово и данъчно право. Пенов бе избран на общо събрание на факултета за срок от четири години. Негови конкуренти за поста бяха проф. Николай Натов и проф. Емил Мингов, които са специалисти съответно по международно частно и трудово и осигурително право.

 

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

 

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:office.bery1@gmail.com

 

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:sofia_varna@abv.bg

Автор: vaspras1