Една от водещите теми за световните средства за масова информация днес е приключилият кинофестивал във Венеция и наградените в него режисьори, актьори и филми. Наблюдателите коментират, че журито начело с Куентин Тарантино е било предварителен залог за изненадващи решения и поставяне на нееднозначни акценти и тези очаквания не бяха излъгани. Златен лъв за най-добър филм през 2010 г. във Венеция спечели лентата „Somewhere” на режисьорката София Копола. Във филма става дума за безцелния живот на холивудска звезда (Стивън Дорф), който изненадващо се осмисля от присъствието на дъщеря му в него. От сцената при награждаването си, авторката благодари на баща си – Франсис Форд Копола за „всичко това, на което я е научил”. София Копола вече позна вкуса на успеха с инкасиралия много награди „Изгубени в превода” и на разочарованието с оплютия от критиците „Мария Антоанета”, но за киноманите тя си остава най-вече режисьорката на култовия „The Virgin Suicides”. Голямата награда във Венеция отново не бе посрещната единодушно от критиците, като например награденият филм бе наречен от кинонаблюдателят на Кориере Дела Сера, Паоло Мерегети - „ изглеждащ чаровно и интригуващо, но нищо повече”. Сребърен лъв за режисура и наградата „Osella” за най-добър сценарий получи черната комедия на режисьора Алекс де ла Иглесиа „Тъжна балада за тромпет”, разказващ трагикомичната история за враждата на двама клоуни, заради жена, случваща се на фона на испанската Гражданска война. Режисьорът, явно понравил се със стилистиката си на Тарантино, заяви пред журналистите, че е искал филмът му да бъде жест на екзорцизъм, по отношение на травмите от кървавия сблъсък на републиканците с франкизма. Награда за най-добра мъжка роля, по критериите на журито, заслужи актьорът Винсент Гало, за играта си в „Essential Killing” на ветерана Йежи Сколимовски. Там той пресъздава образа на заловен от американците и избягал от полски пленнически лагер афганистански талибан. Награждаването на Гало бе толкова изненадващо и озадачаващо, най-вече за критиците, че самият актьор не присъстваше на собствения си триумф. Актрисата от френско-гръцки произход Ариан Лабе пък грабна наградата Купа „Волпи” за най-добра женска роля за участието си в гръцкия филм „Attenberg” на режисьорката Атина Рашел Цангари. Наградата „Osella” за операторско майсторство съвсем очаквано този път отиде в ръцете на руснака Михаил Кричман за заснемането на лентата „Овсянки” на Алексей Федорченко. Руският филм за пътешествието на двама мъже през спомените за любимите хора, смъртта и митологията обра и един куп „по-второстепенни награди”, като тази на критиката – ФИПРЕССИ, наградата на името на отец Назарено Тадеи (защитил през 60-те години творчеството на Фелини от нападките на някои среди в Католическата църква), приза „Златната мишка” на Асоциацията на италианските интернет-критици (основан през миналата година) и бе споменат специално от SIGNIS – икуменическото жури, традиционно награждаващо филми, които пряко или косвено по по-иновативен или по-класически начин „говорят на зрителя” за връзката между човека и Бога. Наградата за най-силно младо дарование получи Миле Кунис за ролята си на балерината в „Черният лебед” на Дарън Аронофски. Накрая журито начело с Куентин Тарантино връчи и награда за цялостно творчество, която отиде при култовия ветеран на независимото американско кино (и продуцент на „Глутница кучета”) Монте Хелмън, представил на тазгодишното издание във Венеция последното си произведение „Път за никъде”. Повечето наблюдатели отново не си замълчаха и просто коментираха, че авторът на „Криминале” е „измислил” една венецианска награда и за своя добър стар учител и приятел. За критиците, обаче най-голямата изненада, поднесена тази година от Тарантино, е това, че нито един азиатски филм не бе награден, въпреки афинитета на американеца към този тип кино. Запитан, на какво се дължи това от журналистите, председателят на журито отговори ясно и прямо: „Просто сред тези филми нямаше победители”.

Автор: vaspras1