Светият Синод на БПЦ започва от есента активна кампания за въвеждането на християнско вероучение в българските училища, коментират днес родните медии. Мотивите за това са бездуховността на младото поколение и кризата на ценностите в обществото, която все повече се задълбочава. От БПЦ заявяват, че в Гърция се учи вероучение до 11 клас, а отскоро и в Румъния, а те са държави, членуващи в Европейския съюз, поради това ЕС не може да бъде пречка за каузата. Вчера, 8 септември 2010 г. се проведе заседание на УС на БАН. На него бяха избрани четирима директори на новосформирани научни институти. Чл. кор. Стефан Воденичаров бе избран за директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски” с Център по хидро- и аеродинамика – Варна, проф. Николай Милошев - за генерален директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география, доц. Георги Корчев - за генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология и доц. Вълко Бисерков - директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. От МОМН дойде информацията, че според 49 на сто от пълнолетните българи, основната функция на детската градина е тя да бъде благоприятна среда, в която да се откриват, насочват и развиват способностите на детето и да се изграждат уменията му за живота. Това сочат данните от национално представително изследване на НЦИОМ, проведено в периода 27 август – 1 септември 2010 година, съобщиха от НЦИОМ. Ролята на детската градина се хиперболизира от маргинализираните обществени прослойки – от нискообразованите, от бедните и от представителите на етническите общности, които съзнават, че те самите трудно биха могли да предадат успешен модел на поведение на децата си и поради това имат завишени очаквания към институциите. Българите, които имат деца на възраст под 7 години, намират за еднакво важна ролята на детската градина както за развитието на качества и способности у децата, така и за придобиване на различни социални умения. В масовите обществени представи детската градина няма за основна задача да дисциплинира децата, а игрово да стимулира способностите им. По-малка част - 36% от участвалите в проучването очакват детската градина да учи децата на ред и дисциплина. Подобно е схващането на най-възрастните, на бедните и на нискообразованите респонденти, както и на жителите на малките градове, които продължават да гледат на институциите за работа с деца главно като на въдворяващи ред и дисциплина. В настоящото проучване регистрираме изразителен превес на разбирането за детската градина като лаборатория за развитие на умения за живота, над това като за училище за предучилищно обучение - по писане смятане, рисуване и др. В този смисъл детската градина трябва да създаде основата и предпоставките за по-нататъшно изграждане на успешни навици, в това число и учебни. Едва според 13 процента от населението (при това този дял се запазва непроменен и сред родителите на малки деца) възпитанието в дух на толерантност и съпричастност към нуждите на другите следва да е приоритет в работата с децата в детските градини. Акцент върху темата поставят представителите на елитните обществени прослойки – столичаните, висшистите и заможните българи, чиито възгледи и светоглед обуславят желанието им малките деца да развиват съпричастност към заобикалящите ги. Две трети от интервюираните българи намират за добре децата да тръгват на детска градина от три годишна възраст. Този дял е още по-висок сред родителите на деца на възраст под 7 години – 70 процента. Представителите на маргиналните прослойки по обясними причини нямат нищо против децата им да постъпват в детско заведение колкото може по-рано. Тук културни и социализационни аргументи нямат място. Основанията са предимно екзистенциално-битови. Под 1 процент от българите са на мнение, че децата у нас не трябва изобщо да посещават детска градина. Хората, които споделят подобно мнение се аргументират предимно с невъзможност да плащат таксите. За посещение на детска градина от 4-годишна възраст (а и по-късно) се обявяват предимно заможните българи, които по обясними причини предпочитат по-персонален подход при отглеждане на децата. 83,9 процента смятат, че децата трябва да тръгват на детска градина преди да навършат 5 години. 95,1 процента смятат, че на 5 години детето им вече трябва да е в детска градина. 82 процента нямат съмнения в целесъобразността на това държавата да поеме разходите за храна на социално слабите деца в детските градини. Преценката, че държавната подкрепа за социално слабите деца е задължителна, е най-масово споделяна от социално слабите прослойки (от възрастните, от бедните, от нискообразованите, от ромите и от жителите на селата). В същото време обаче, хората искат гаранции, че държавата ще подпомага наистина социално слабите деца, а не децата на хора, които намират „вратички” в социалното законодателство. Изследването откроява наличието на обществено съзнание за нуждата от толериране на децата от многодетни семейства, чието хранене също трябва да се субсидира от държавата. Според 51 на сто от всички интервюирани, здравословното състояние на децата в детската градина е основният фактор когато се взема решение дали едно дете да бъде спряно от детска градина. Аргументи извън здравословното състояние на детето влияят извънредно слабо на решението за спирането му от детска градина. Единствено липсата на пари за заплащане на таксите в детските градини се възприема като основание за спиране на децата от детска градина, според 11 процента. Отговорите на въпроса: „Кога може да се приеме, че едно дете е подготвено за първи клас?” потвърждават вече направения извод, че очакванията на родителите към детската градина са свързани предимно с изграждане на умения за общуване и развитие на способностите на децата. На придобиването на конкретни знания като четене и смятане държат повече мъжете, нискообразованите респонденти, както и възрастните българи. По различни причини тези групи гледат на придобиването на конкретни знания главно като на прагматична полза от пребиваването в детската градина. Майките обаче предпочитат децата им да се развиват всестранно и то в среда, която да поощрява техните способности и да се стимулира светоусещането им. Майките поставят акцент на необходимостта децата им да общуват и да се интегрират към връстниците си от ранна възраст, както и да пребивават в среда заредена са позитивни емоции. 83 процента от българите са на мнение, че дете, което е ходило в детска градина, в първи клас ще се справи по-добре с учебния материал от дете, което не е ходило. Още по-силна е предполагаемата взаимовръзка между посещаването на детска градина и създаването на умения да се общува с другите деца и с учителите в училище. Според 92 на сто от българите, децата, посещавали детски градини с по-голяма лекота общуват със съучениците и преподавателите си в началния курс на училището. Много висок е делът и на преценяващите, че дете, което е посещавало детска градина, ще успее да се концентрира и да работи по-добре в клас – 89%. Без да държат на дисциплинирането като акцент на педагогическата работа в детската градина, 80 процента от българите са убедени, че игровите ситуации и общуването с връстници възпитават дете в правилата на поведение и комуникация. Въпреки критиките и претенциите към детската градина като институция у нас, тя все повече се утвърждава като необходимост за родителите и добра възможност за техните деца. В миналото остават митовете, че на детска градина ходят главно деца, които няма как да бъдат гледани вкъщи. За утвърждаване на детската градина като добра алтернатива на домашните грижи за малките деца роля играе и масовата представа за наличие на пряка връзка между ходенето на детска градина и по-доброто справяне в училище. Също от МОМН казаха за медиите, че министър-председателят Бойко Борисов, кметът на гр. Москва Юрий Лужков и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще присъстват днес, 9 септември 2010г. (четвъртък) на официална церемония по откриването на Детски оздравителен лагер „ Радуга”. Новият обект е част от инвестиционния проект на Правителството на гр. Москва за изграждането на Международен детски санаторно-оздравителен комплекс „Камчия”. На събитието ще присъства и кметът на град София Йорданка Фандъкова.

Автор: vaspras1