Към момента обща черта на повечето университети в Европа е, че те предлагат обучение в бакалавърска степен по специалности, които са по-малко и по-общи, докато в магистърска степен спектърът на специалностите е по-широк, конкретизиран и практически ориентиран. Наред с това се прилагат и други подходи - еднакви специалности в двете степени или повече бакалавърски и по-малко магистърски специалности.

Учебният процес е ориентиран към по-голяма активност и ангажираност на студентите, решаване на практически задачи и казуси. Затова в специализиращите курсове все по-често избрани лекции се изнасят от гост-професори от други страни, от представители на управленските структури или бизнес средите. Особено внимание се отделя на самостоятелната и изследователска работа на студентите, на развитието на творческото мислене на младите хора. Ето защо на студентите се възлага разработване на курсови проекти, в които те интерпретират избран теоретичен или актуален практически проблем. Като преобладаваща форма на изпита се утвърждава писмената и по-конкретно тестът, състоящ се от въпроси и задачи с теоретична и практическа насоченост. В резултат от всички тези промени се елиминира субективността на оценката, създават се добри предпоставки за нейното приравняване и признаване от множество университети. Редица анализи потвърждават, че както в САЩ, така и в Европа, частните университети са по-ефективни от публичните както по отношение на разходите, така и по отношение на качеството, измерено чрез постиженията на студентите.