В българското предучилищно и училищно образование скоро ще настъпят някои сериозни реорганизации по силата на новия Закон за предучилищното и училищното образование у нас, който днес получи одобрение от Министерския съвет, информира „Дневник”. Подготовката на официално правителствено мнение, относно ключовия за образователната сфера в нашата страна законопроект, започна още през февруари и кабинетът дори отнесе немалко критики, че се бави с окончателната си подкрепа за него. Днес гласуването даващо зелена светлина на новия закон мина като извънредна точка в дневния ред. Самият просветен министър Сергей Игнатов подчерта, че предстоящите промени в нормативната уредба цялостно реорганизират образователната система у нас и по-скоро в другите държави подобен процес на модернизация протича с години. Сега действащият Закон за народната просвета, променян около 25 пъти и написан в началото на 90-те, се счита от експертите и специалистите за морално остарял.

 

Една от най-фундаменталните промени заложени в новия законопроект е от учебната 2016-2017 година четиригодишните деца да посещават задължително детска градина. Това, според официалното обяснение, се налага от синхронизирането на българската политика по този въпрос с общоевропейските директиви. Подобно решение се очаква да не срещне особено разбиране от всички родни домакинства. Новият закон постановява също така и че ще бъде отпускана държавна помощ за частните училища и детски градини. Въпросното финансиране ще бъде еквивалентно на тази давана за публичните учебни заведения – към 1200 лева средно на ученик. От своя страна, частните училища няма да могат да събират такси за субсидираните от държавата дейности. Критиците на това решение твърдят, че става дума за излишно поощряване на елитаризма в и без това бедната ни образователна система и „пример за това как обществото смята за дискриминирани деца, които всъщност са дълбоко привилегировани.”, уточнява „Дневник”. Противниците на държавното субсидиране на частните учебни заведения още твърдят, че поправките залегнали в новия закон ще „съберат много добрите деца с много добрите учители”.

 

Друг очертаващ се проблем са подготвителните паралелки (5-7 клас) в математическите гимназии, които не са включени в рамката на законопроекта. МОМН първоначално клонеше към решението този вид учебни заведения да се преструктурират в средни училища с математически профил, ако искат да запазят малките паралелки, или да се откажат от тях и да си останат само гимназии. Последваха обаче бурни протести и понастоящем министър Игнатов застава зад тезата, че преструктурирането на математическите гимназии (и) в средни математически училища все пак ще бъде уредено с помощта на нови юридически условия за тях. На нова основа се поставя и оценяването на учениците. От първи до трети клас, с цел да се избегне стреса и напрежението, отпадат количествените бележки. От пети в шести клас вече ще може да се минава с минимум "Добър 4" по всички дисциплини и дори с двойка по някой от предметите. Учениците остават на поправителен изпит просто през следващата учебна година. По силата на закона се въвежда и нова образователна структура – основна образователна степен с два етапа: начален (1-и – 4-и клас) и прогимназиален (5-и – 6-и клас), и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (7-и – 10-и клас) и втори гимназиален етап (11-и и 12-и клас). Учредява се и нов вид учебно заведение - обединено (от 1-и до 10-и клас). Също така поетапно ще се въведе и целодневна организация на учебния ден от 1-и до 7-и клас, посочва още „Дневник”.

 

Бъдещите кандидат-студенти в чужбина ще имат възможност да пожелаят училището, което са завършили, да им издаде европейски документ, който ще замени легализацията на дипломите в МОМН. Въпросният сертификат ще се изготвя по установен образец на френски, немски или английски език. Не на последно място, в основата на новия закон стои и парадигмата за повишаването на автономията на българските учебни заведения. Родните училища вече ще могат по-мащабно да разработват собствени образователни програми за разширена и допълнителна подготовка. Така се смята, че на учебните заведения в България се предоставя важната свобода да определят сами целите и резултатите на училищно ниво, приоритетно съобразявайки се с потребностите и интересите на обучаващите се в тях. Предполага се, че във времето установено за подобен вид придобиване на допълнителни компетенции, учениците ще могат да изучават дисциплини от типа на гражданско образование, здравно образование, предприемачество и много други предмети от различни сфери, информира „Дневник”.

 

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

 

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

 

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

Автор: vaspras1