Висшето образование в Европа през последното десетилетия минава изцяло под знака на изискванията и духа на Болонския процес. Корените на последния обаче не са изцяло плод на съвременния, модерен глобализиращ се свят, а напротив – крият се дълбоко в Средновековието, пише тези дни в свой коментар журналистически екип от „Дойче Веле”. Ако се върнем в далечната 1440 г., ще заварим следната европейска академична среда. Към въпросния момент най-старият университет в Европа – Болонският е вече на 300 години, а първият немски ВУЗ – този в днешната чешка столица Прага е само на 92. Останалите знакови висши учебни заведения – във Виена, Ерфурт, Хайделберг, Кьолн, Вюрцбург, Лайпциг и Росток са на този фон едва ли не „основани почти току-що”. Парадоксалното обаче е друго – че тогавашните европейски студенти са се обучавали по система, много наподобяваща тази на нашето съвремие.

 

Ако можем да върнем с помощта на машината на времето един днешен студент в Средновековието, то той несъмнено би имал за колеги 13-14-годишни юноши. При това университетите не били посещавани единствено от млади особи със синя кръв. Често на студентската скамейка седели един до друг и синове на търговци и на дворяни и на чиновници – заедно с децата на селяните и занаятчиите. По национален признак аудиторията също била далеч нееднородна. Общите принципи, на които стъпвало висшето образование и единният научен език – латинският позволявали на студентите да изберат този град, който най-много им допада, за да учат и неколкократно да сменят дори университетите си. Историкът от Кьолнския университет Андреас Фрайтегер споделя пред „Дойче Веле”, че „твърде често причината за смяна на университета била по-ниската цена на стойността на обучението и квартирата, като например, в Болоня не било толкова скъпо за младежите, както, да кажем, в Кьолн”.

 

Като цяло висшето обучение през средните векове изобщо не било евтино за времето си. Университетите още от началото на съществуването си били независими от църковните и светските власти и поради това им се е налагало да се финансират самостоятелно. Студентите внасяли определена сума още при постъпването си в даден факултет и също така плащали отделна такса за посещаване на лекции (Hörgelder). По думите на Андреас Фрайтегер, най-солено излизало получаването на определена академична степен. Само за допускането до съответния изпит, студентите били длъжни да платят сума, горе-долу равняваща се на годишната заработка на един средностатистически средновековен гражданин.

 

В старинните немски университети е имало по правило основно четири факултета. Това са били „младшият” – артистическият (от латинската дума за изкуство – ars) и трите старши – юридическият, медицинският и теологическият. Даден студент тогава отначало е ставал бакалавър(baccalaureus artium), а после и магистър (magister artium). Право да му преподават през това време са имали випускниците на „младшия” факултет. След завършването на един от трите „старши” факултета и полагането на няколко изпита за квалификация се е присъждала вече и степента доктор (doctor). За получаването на званието бакалавър обикновено са отивали една-две години. Като цяло срокът за обучение в рамките на „младшия” и „старшия” факултет е бил общо от 7 до 10 г.

 

Процедурата по присъждане на научна степен се е отличавала с театралността и помпозността си, а сценарият й е бил определян от университетския устав. Колкото било по-високо дадено академично звание, толкова по-скъпо излизало получаването му. Студентите с по-малки финансови възможности могли все пак да получат така нареченото свидетелство за бедност (Armutszeugnis) и до първия си изпит за вземане на квалификационна степен да учат безплатно, но за да бъдат изобщо допуснати до екзаминация, трябвало да си платят. Андреас Фрайтегер пояснява пред немските журналисти: „Въпреки че богатите граждани нерядко са предоставяли на по-талантливите студенти стипендии, повече от половината младежи трудно успявали да стават дори бакалаври”.

 

Ученето от изгрев до залез слънце през Средновековието изобщо не е било просто метафора. Докато днешните немски студенти, коментира „Дойче веле”, сами решават какви лекции и семинарни упражнения да посещават, оставяйки си по 1-2 почивни дни за практика или допълнителна работа, то в средните векове учебните планове се съставяли само от ръководството на университета. Занятията започвали с изгрева на слънцето (през лятото в шест сутринта, а през зимата – в седем) и продължавали до девет вечерта. Лекциите продължавали по 180 минути, като студентите имали една голяма тричасова почивка, за да се наобядват. Задачата на средновековната наука била преди всичко – съхраняването и предаването на определен корпус от знания в рамките на дадена традиция. До изобретяването на книгопечатането, четенето на глас било единственият метод за разпространяване на информация. Лекциите били изчитани бавно, за да успяват студентите пунктуално да си ги записват. Професорът по история Петер Цан от Университета Хумболд в Берлин споделя пред „Дойче Веле”, че за твърде бързо говорене, средновековните преподаватели дори били глобявани. През първата половина от деня студентите основно слушали лекции и коментари към тях. Следобед се провеждали семинарите и практическите занятия, а също така се организирали и дискусии. Учебната година започвала през септември и не се разделяла на отделни семестри. От юли до септември пък повечето германски университети излизали във ваканция.

 

Съвременните класически ежедневни феномени на студентското битие – общежитията и квартирите са съществували още преди шест века. По-имотните граждани и манастирите са обезпечавали подслон на учащите се младежи в различни сгради и приюти. В по-голямата част от тези обиталища бил налаган почти манастирски режим. Живеещите там студенти били длъжни да пазят тишина, да се обличат според тогавашните представи за благоприличие и редовно да посещават църковните служби. До наши дни са достигнали и уставите на някои от тези общежития. Сред сухото изброяване на правилата и забраните се срещат и доста любопитни детайли. Така например, на кьолнските студенти било забранено да водят в стаите си жени, да флиртуват със слугините и миячките, да играят на карти и злоупотребяват със спиртни напитки. „Въпреки че студентският делник бил изпълнен от сутрин до вечер с най-различни ангажименти, младежите винаги намирали време да правят бели”, усмихва се широко най-накрая пред журналистите от „Дойче Веле” Андреас Фрайтегер.

 

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

 

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Горко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

 

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

Автор: vaspras1