Висшето образование в Германия е едно от най-престижните и перспективните, не само в Европа, но и в световен мащаб. Тези дни „Дойче веле” коментира появилите се резултати от проучванията на местните специалисти по въпроса за това, колко точно отделя един студент в страната на Шилер и Гьоте седмично за своята учебна подготовка. Според проведено наскоро официално представително изследване от Hochschul-Informations-System (HIS) става дума за около 36 часа в рамките на една седмица. Професор Ролф Шулмайстер обаче е пожелал емпирично да провери достоверността на това твърдение и е направил собствено проучване сред студентите. Според резултатите от него, се оказало, че тази цифра е силно завишена.

 

Ако се доверим на изследването на Hochschul-Informations-System, ще останем с убеждението, че едва ли не седмицата на един студент в Германия, почти по нищо не се отличава от тази на работещия там. Обикновено тези, които не са безработни там, се трудят в условията на 40-часова работна седмица. Професорът по педагогика Ролф Шулмайстер – ръководител на Центъра за висше образование и повишаване на квалификацията в Хамбург, обаче е на друго мнение. Той подкрепя изводите си с резултатите от собственото си проучване, наречено „Товарът на времето” (ZEITLast).

 

Идеята да направи отделно изследване на студентските навици дошла на проф. Шулмайстер, защото той първоначално смятал, че в следствие на приемането на новите учебни планови, в съответствие с изискванията за реформи в духа на Болонския процес, учащите се младежи ще бъдат много по-натоварени отпреди, споделя самият той пред „Дойче веле”. Той обаче искал да провери емпирично своята хипотеза, вместо да изпада в излишна абстрактна идеологическа реторика, непроверена на практика. Резултатите от проучването му го опровергали напълно, като се оказало, че студентите изобщо не са чак толкова „претоварени”, а тъкмо напротив. Според данните на проф. Шулмайстер излязло, че те не отделят за учене повече от 23 часа за 7 дни. Последният разчет, разбира се, включва, както присъствието им на лекции, така и дейности като самостоятелна подготовка, пътуване към висшето училище, разговори свързани с учебния процес със съкурсници, консултации с преподаватели и т.н. Още по-парадоксален се оказал фактът, че на някои студенти им трябвали едва девет часа седмично, за да се справят успешно, а на други цели 50, като явно всичко зависи от тежестта на специалността, в кой курс учиш, каква е конкретната ти натовареност и т.н.

 

За целта на изследването си екипът на професор Ролф Шулмайстер подбира група от 400 студенти. Тези учащи се били помолени в течение на пет месеца стриктно да записват, какво правят по време на деня. Студентите са запълвали специални анкетни формуляри по интернет, избирайки от менюто им това, което им е отнемало по-малко или повече време в течение на едно денонощие. Професор Шулмайстер смята, че така събраните данни са обективни, защото, ако младежите се бяха направили на по-ученолюбиви, средният краен резултат нямаше да бъде от порядъка на 23 часа. А обратното чисто психологически не е оправдано – да лъжеш, че учиш по-малко, отколкото го правиш всъщност.

 

От друга страна екипът от учени стриктно е следил в анкетите да няма „бели петна” или у него да остават съмнения за неточности. Ако, например, даден запълнен формуляр е постъпвал в общата база данни прекалено късно, то специалистите са се свързвали със съответния студент и са се опитвали да си отговорят на въпроса, защо това е така, не е ли „проспал” той занятията си за деня и т.н. В резултат на тези усилия, се е получила една достатъчно обективна картина за това, как учащите се в Германия прекарват ежедневието си в размер на 15-16 часа дневно в рамките на пет месеца. За съдействието си по проекта студентите са получавали сумата от 150 евро, което допълнително ги е мотивирало да не си позволяват „волности”, относно предоставяните от тях конкретни данни.

 

Причините учещите в Германия да „губят” толкова малко време за обучението си са много и комплексни. Според проф. Шулмайстер, най-неправилното е, че дългите паузи, образуващи се понякога между лекционните блокове, обикновено не са употребявани от тях за подготовка. Ученият също така коментира, откъде са се взели тези 13 часа разлика в резултатите му, в сравнение с тези на HIS. Той твърди, че се е получило така, защото тази организация работи с помощта на анкети, но за него този метод не е удачен в случая, понеже единствено осигурява по-впечатляваща количествена рамка на проучването, но не и по-качествена. Когато попълваш анкета, според Ролф Шулмайстер, ти си склонен в много по-голяма степен да „фризираш” резултатите, изкарвайки се, например, далеч по-ученолюбив или просто на си спомняш в нужната степен, интересуващата изследователите, конкретна фактология относно ежедневието си. За него анкетните допитвания предразполагат студентите да дават не толкова реални отговори, колкото такива, каквито се очакват от тях, съобразно някаква норма или установено разбиране.

 

В случая те по-скоро са се ориентирали към това, че в Германия има 40-часова работна седмица и са напаснали собственият си график илюзорно към тази установеност. Много често анкетираните са склонни да отчитат в много по-голяма степен от нужното, изискванията и настроенията на обществото и в резултат отговорите им губят коректност и автентичност. Именно поради това професор Шулмайстер настоява, че данните от една анкета не могат да се сравняват изобщо по достоверност с тези, взети с помощта на специално насочено изследване, продължило пет месеца и обхванало доста пунктуално всички аспекти на студентското ежедневие.

 

Парадоксално или не, обаче времето, което един студент прекарва в аудиториите или над учебниците в Германия, никак зле не се отразява на неговия успех. Според данните от проучването на професор Шулмайстер, има учащи се, които дори с малко учене, изкарват отлични оценки (както, разбира се, се среща нерядко и обратното). Но като финален извод определено се налага мнението, че времето, прекарано в подготовка и крайният успех в процеса на обучението в Германия не са меко казано чак толкова неразривно свързани.

 

Академичните кръгове приемат резултатите от изследването на Ролф Шулмайстер спокойно, а според последният те са важни, за да се видят промените в натовареността на студентите след реформите в страната, инициирани от Болонският процес. Преди започването на последния е могло да се учи от осем до петнадесет семестъра, а в момента ставаш бакалавър в Германия едва за шест. Съгласно новите учебни планове, студентите трябва да учат 45 седмици в годината и само седем да почиват. Учебната натовареност е предвидена в размер на 900 часа на семестър или с други думи това прави 22 и половина седмици. Това предполага средно един студент да губи за обучението си около 40 часа седмично. Ако учащите се излезе, че прекарват в учене и подготовка далеч по-малко време, то това поставя под съмнение адекватността на самите разчети на официалните образователни институции в Германия. Според професор Ролф Шулмайстер, това в една или друга степен е точно така.

 

За повече информация за условията за кандидатстване и обучението в най-добрите университети в света, консултации и контакти:

 

РОДИНА - България,

гр. София 1000

ул. "Ген. Й. Гурко" 74, ет. 1

Телефони: +359 2 988 86 04

+359 887 099 730

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

 

РОДИНА – България,

гр. Варна 9000,

ул. Любен Каравелов № 6

Телефони: 07001 84 48

0885 31 24 60

Факс: +3592 950 25 11

E-mail:[email protected]

Автор: vaspras1