На 14 юни в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе проведен семинар за творчеството на Бйорнстерне Бйорнсон, организиран от специалност Скандинавистика. Официален гост на семинара бе Н. Пр. г-жа Тове Скарстейн – посланик на Кралство Норвегия в Република България. Бйорнстерне Бйорнсон е норвежки писател, журналист и общественик. Роден е в Квикне, откъснато селище в Норвегия. Баща му е лютерански пастор и Бйорнсон от малък има достъп до разнообразна литература. Още в детските си години той започва да пише стихотворения. През 1852 г. се записва в университета в Осло, но след като на следващата година достига пълнолетие, изоставя университета и започва да се занимава с обществена дейност, театър и литература. Критиките му бързо си спечелват уважение и през следващите години се появяват на страниците на различни вестници и списания. Бйорнсон пише както литературни така и театрални рецензии. През 1854 г. е назначен за театрален критик във в. „Моргенбладет“. През следващите години редактира няколко различни вестника и списания, в част от които публикува и свои произведения и критики. В периода 1857—1859 г. Бйорнсон е директор на норвежкия театър в Берген. За това време написва ред стихотворения, романи и пиеси и се изявява като главен редактор на вестника в Берген. През 1859 г. пише стихотворението „Ja, vi elsker dette landet“ („Да, ние обичаме тази земя“), което впоследствие става текст на националния химн на Норвегия. От 1865 до 1867 г Бйорнстерне Бйорнсон е директор на Националния театър в град Осло. През 60-те години на 19 век пише множество стихотворения, както и няколко романа. През 70-те неговите произведения са повлияни от теориите на Чарлз Дарвин, Иполит Тен и други, в тях личи явна социална насоченост. Подобни са творбите му и през 80-те, когато пише пиеси, в които разглежда някои от основните обществени проблеми на своето време. В последните 10 години на Бйорнсон обръща голямо внимание на политиката в творчеството си. Изявява се като борец за мир и граждански права. През 1903 г. Бйорнстерне Бйорнсон получава Нобелова награда за литература. От СУ също анонсираха провеждането на престижен форум. На 17-20 юни 2010 СУ “Св. Кл. Охридски” ще бъде домакин на заключителната конференция на EUROCORES програмата Inventing Europe на Европейската научна фондация, която същевременно ще бъде и четвърта поредна конференция на международната академична мрежа Tensions of Europe. Темата на конференцията, чийто работен език ще бъде английският, е Technology and East-West relations: Transfers, parallel histories, and the European laboratory. Целта и на двете групи учени е да се изследва взаимодействието между технологичната промяна и европейската история. Вместо фокусиране върху националните истории, те насочват вниманието си към транснационалното развитие на технологията, което е определяло и създавало (и продължава да определя и създава) Европа. Основната тема на конференцията предполага разглеждане на процесите на циркулация на технологията между Източна и Западна Европа и тяхното приспособяване към съответните условия като изходен пункт за разглеждане на противоречивия процес на европеизация. Например по време на Студената война Европа е една от основните лаборатории за експерименти с идеологически и политически режими, които дълбоко повлияват върху традиционните пътища на знанието и технологичния трансфер в континента. Историята на Студената война е разказвана предимно като история на дисконтинуитет и фрагментация. Това, което участниците в конференцията предлагат, е да се обърне внимание и на примерите за успешно сътрудничество или за “скрити континуитети” в областта на вътрешноевропейския технологичен трансфер през XX век. Фокусът е върху периода след Втората световна война, но всъщност има и участници, които разглеждат практиките на обмен и приспособяване на идеи, знания, умения и хора от средата на XIX век насетне, т.е. един период, когато все още термините Източна и Западна Европа не съществуват. В конференцията участват повече от 150 учени от Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Канада, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска, Чехия и Швеция. Също така тези дни на специална пресконференция професор Иван Петков обяви, че свръхмодерна аудитория по модел на Харвардския университет ще бъде направена в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ до есента. Той обясни, че реконструкцията на аудиторията се финансира от Харвард и е на стойност 200 хил. долара. Местата в аудиторията ще бъдат изградени амфитеатрално. В аудиторията ще има специална климатизация и осветление, огромна плазма и шумоизолиращи стъкла. Петков обясни още, че в бъдеще се предвижда и подготвяне на съвместна програма между Софийския университет и Харвард.

Автор: vaspras1