40 процента от българите, отиващи да завършат висшето си образование в чужбина, вече са взели своята бакалавърска степен в България. Според експертите, това е истински „магистърски бум” сред родните младежи. Това се дължи на факта, че все повече западни университети обявяват примамливи програми за магистратури, стипендии и студентски заеми. В близкото минало, същото явление се наблюдаваше при образованието за бакалаври, докато за магистърски курсове преференциите и финансирането бяха рядкост. Трябва да се отбележи, обаче, че в момента магистратурите в чужбина са около два пъти по-скъпи, от началната форма на висше образование. В Англия, например, един бакалавър плаща 3200 лири годишно, а бъдещият магистър – 6000. Развитието на магистърските програми е свързано донякъде и с финансовата криза – университетските администрации осъзнаха факта, че ще има голям отлив на магистри и докторанти, без подкрепа за тези програми. Холандските университети, в момента отпускат кредити частично или изцяло покриващи таксите за магистратури. Стипендианти търсят програми, като свързаните с управлението на водните ресурси, гарантиращи и стаж на международно ниво или, например, курсовете по мениджмънт на храните. За една година интересът към нидерландските магистратури в България е скочил с 20 на 100. Най-често родните младежи записват там инженерни и точни науки или интересни комбинации от програми, като архитектура с икономически профил. Традиционно силен е интересът, за строго икономическите специалности, към колежите във Великобритания. Към момента, тече конкурс за стипендии, за магистри и докторанти, обявен от Централноевропейският университет в Будапеща. Той предлага пълно финансиране, покриващо даже медицинските застраховки. Според статистиката, 80 процента от кандидатстващите за магистратура се добират до отпускане на пари, независимо, дали по изследователски проекти или по социални причини. Централноевропейският университет покрива даже разноските за път на студентите си, в двете посоки. Докторантите, от своя страна, имат право на финансова помощ за три години, покриваща таксата за образование, медицинската застраховка и стипендия от 700 евро на месец. Сайтът на това висше учебно заведение рекламира програмите му с това, че младите хора си намират добра работа, до два месеца, след дипломирането си там. Английските колежи прокарват идеята, бизнес-средите сами да им предлагат образователните програми, от които се нуждаят и така студентите да имат гарантирана работа в бъдеще. От друга страна, самите компании финансират най-успешните магистри, още от университетската скамейка и ги привличат авансово на работа при тях.

Автор: vaspras1